Ритъма на протеина Майкл Гюндилл (Michael Gundill)

Част 1

През 70-80 -те години билдърите ги е интересувал само един въпрос относно протеина – колко трябва да се яде, за да растеш по-бързо? Когато това беше решено през 90- те, дискусиите се развиха относно формите на протеин – кои са за предпочитане. Днес в XXI век, ние знаем, колко  белтък следва да се употребява. Но вече има и нов въпрос – как аз трябва да разпределя приема на протеин през деня, за да има най-голям ефект и да се увеличат анаболните ефекти от него.

Просто регулярната употреба не е достатъчна

Класическата препоръка за прием на протеин изглежда така: 30 г. белтък всеки 2,3 часа. Идеална схема за начинаещи, леко се запомня и прилага. Прехода от хаотичен и не достатъчен прием на протеин към класическата препоръка дава бърз резултат. Но след известно време ефекта от такова прилагане намалява и постепенно угасва.
Първо, няма нищо научно в това, оптималната доза да е 30 г. Последните изследвания показват, че това може да бъде както не достатъчно, така и много- в зависимост от времето на деня. Освен това, учените смятат, че приема  всеки 2,3 часа на протеин е способен да спре анаболизма и така да прекрати ръста.

Анаболна спирачка

Добре известно е, че изкуственото  повишаване на аминокиселини в кръвта на човека, който до тогава е бил на недостатък, мощно стимулират мускулния анаболизъм. Пероралния прием на суроватъчния протеин прави същото, но това не е всичко. В своето ново изследване професора Бое (Bohe) от Тексаския Университет провел и проверил въздействието на аминокиселините на организъма на човека при повторни употреби на аминокиселини в течение на някакво време. Стимулацията на синтезата на протеин е била достатъчно интензивна  от 30минути, до 2 часа след приемането на аминокиселини. Това е хубаво. А лошо, че след непосредствено продължаване на техния прием, нивото на анаболизма след два часа се задържал на определено ниво и после рязко спадал до „нула“. И колкото протеин и да приемате, всичко е напразно.
По-просто казано, когато сутрин вие приемате вашите 30 г. белтък, то получавате силна анаболна реакция. Първото нейно покачване угасва след 120-180 минути, за това вие приемате протеин всеки 2,3 часа. За съжаление, при такова расписание, вашите мускули загубват чувствителност към анаболните въздействия на протеина, и на моменти неговата поява предизвиква проблеми.

Да се опресни тяхната анаболна чувствителност може с две неща – тренинг и недостиг на протеин. Ако се храните по принципа на ББ, то два приема на протеин ще предизвикват анаболно въздействие, а другите три ще са не продуктивни. Или, с други думи, 4 часа през деня ще се намирате в умерено анаболно състояние, а 20 – в абсолютно не анаболно. Естествено не може да се разчита на ръст при такова състояние.

Мускулна чувствителност към анаболизма

На вас може да ви се струва странно такова понижаване на мускулната чувствителност. Общоприетият, чисто механичен подход, не може да обясни този феномен. Съгласно него, мускулите растат докато те се „измиват“ с кръв с висока концентрация на аминокиселини. Ето защо ви се препоръчва да употребявате регулярно протеин през определено време. Изследванията на професора Бое опровергават тази теория т.к. анаболната реакция на протеин е с приходящ характер. За това традиционните препоръки за приема на протеин не са оптимални за ББ. На нас ни трябва нещо по-добро.

Протеиновата война продължава

Казеина го наричат бавно усвоим протеин. Той се усвоява постепенно, и при появяването на аминокиселини в кръвта, те веднага се извличат от черния дроб или мускулите. Не се наблюдава увеличаването на тяхното ниво.
Това става и с другите диетарни протеини, които вие получавате от обикновената храна. Тях не може да ги наречем анаболни, но те притежават определено антикатаболно свойство.

Суроватъчния протеин обаче се усвоява така бързо, че организма не може да предотврати увеличаването на нивото на аминокиселини в кръвта. Ето защо го наричат бързо усвоим или анаболен протеин. Изследванията показват, че мускулния анаболизъм се включва само при критично високо съдържание на аминокиселини в кръвта. Това се нарича хипераминоацидемия. При по-низко ниво, това не се забелязва.
Ако анаболизма толкова трудно се поддържа продължително време, то би следвало да обърнем внимание на неговата противоположност – катаболизма. Контрола върху него ще помогне да съхраним мускулната маса- например, при диета. Резултатите от проведените изследвания, които са се обсъждали доста нашироко, позволяват да кажем, че казеина много по-добре ще послужи при хора, които са на ниско калориен план, отколкото суроватъчния протеин. В процеса на експеримент са участвали полицаи с наднормено тегло в продължение на 12 седмици. Едните, които са взимали казеин, са свалили повече мастна маса и увеличили мускулите си, отколкото другите, които са приемали суроватъчен протеин.

Изводите са противоречиви. Суроватъчния протеин, взиман в малки дози, също може да служи като антикатаболен протеин. Неговото количество не достига нивата на критичния синтез на белтъка. В този случай, суроватъчния протеин играе ролята на антикатаболик и ще е грешка да се изхвърли от менюто ни т.к. има по-добри показатели да насища кръвта, отколкото казеина.

Ще можете ли да растете, само с антикатаболен подход?

Не се мъчете с въпроса, кой вид протеин е по-хубав. Те и двата са хубави, ако знаете как да ги взимате. Общо казано, употребата и на двата протеина  едновременно, винаги дава по-добър резултат. И тук възниква въпрос- ще можем ли да увеличим ММ, като спрем катаболизма?

При животните това става, те добре реагират на антикатаболни препарати. При човека обаче, всичко е малко по-друго. Когато вие забавяте катаболизма, то веднага се забавя и анаболизма. При горния експеримент с полицаите това работи, но малко вероятно да проработи при тренирани ББ. Полицаите са водели заседнал живот и за това диетата им е проработила и повишеното съдържание на белтък им е оказал добро влияние с допълнително  физическо натоварване.

Небрежният подход към суроватъчния прием пък, може да разруши анаболната синергия. На новобранците е трудно да определят тънкостите на манипулацията с протеина, при това по-трудно е да се достигни оптималното използване имено на суроватъчен протеин, отколкото казеин.

Както и да е, опитните ББ не трябва да разчитат на антикатаболни препарати. Само мощен анаболен драйв, може да създаде това, което го няма. Вашият стремеж трябва да бъде анаболна работа в залата заедно с антикатаболна стратегия извън нея, когато искате да съхраните вече набрана ММ.

Мускулни протеинови рецептори

Най-вероятното обяснение на анаболните въздействия на протеина са, че в мускулите се намират рецептори, които реагират на аминокиселини. Установени са, например, мускулни рецептори на лейцина. За това аминокиселините, особено лейцина, могат да действат върху мускулите в тази или онази степен, наподобявайки  анаболните хормони. Едва само като се добере до своя рецептор, лейцина стимулира синтез на протеина. Проблема е там, че тези рецептори не са чувствителни към протеина и за своя стимулация изискват огромно количество от аминокиселини. Тогава настъпва хипераминоацидемията. Нивото на аминокиселините трябва да се повиши да определено степен, за да активира рецепторите. Но рецепторите след това бързо стават не чувствителни и пасивни. Техният анаболен живот е много ефимерен. С това се обяснява спирането след два, три часа на анаболизма, след прием на протеини. След това, колкото и да насищате кръвта с аминокиселини, анаболния  фактор пак няма да се прояви. Това е все едно да сте в стая с цигарен пушек. От начало вие много задимено, но след известно време това спира, вие свиквате. Това става и с рецепторите. Единствения начин това да се възстанови е с тренировките. Тренинга е способен да възстанови чувствителността на рецепторите  към протеина. Няколко часово протеиново гладуване, също е възможно да пусне синтеза на протеините. Но първият начин е по-добър.

Въглехидратите – нашите врагове или приятели?
- следва-

Благодарности за материала! Много ми беше необходим.